Добре дошли засмени и усмихнати!
Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него, в местността Узана се намира географският център на България.
Етър
Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“, или Етъра, е музей на открито в едноименния квартал на Габрово.
Представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство. Той е първият по рода си музей в България. Открит е на 7 септември 1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от основната част на Габрово.
Дом на Хумора и Сатирата
Домът на хумора и сатирата е културен център в Габрово, чиито основни цели са събирането в музейни колекции и домакинство на постоянни и временни изложби на хумористични и сатирични произведения на изкуството от България и света, издателска дейност и организиране на конкурси и фестивали на хумора.
Карнавал
Габровският карнавал на хумора е карнавал, който се провежда всяка година около 17 май — празника на Габрово, в третата събота на месец май. В Габрово се счита за петото годишно време.
Планетариум
Народна астрономическа обсерватория и планетариум – Габрово е разположена в живописния квартал „Петкова нива”, недалече от центъра на града. Град известен с пестеливостта, остроумието и предприемчивостта на жителите си, носители на много прогресивни идеи и начинания.
Етъра
Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“, или Етъра, е музей на открито в едноименния квартал на Габрово.
Представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство. Той е първият по рода си музей в България. Открит е на 7 септември 1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от основната част на Габрово.
В АЕК „Етър“ се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 експоната и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
Част е от Стоте национални туристически обекта.
История на музея
Изграждането му започва през 1963 г. под ръководството и по проект на Лазар Донков. Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, а по-късно са изградени и другите обекти. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания. Официално е открит на 7 септември 1964 г. През 1967 г. е обявен за народен етнографски парк. През 1971 г. е обявен за паметник на културата.
Дом на хумора и сатирата
Домът на хумора и сатирата е културен център в Габрово, чиито основни цели са събирането в музейни колекции и домакинство на постоянни и временни изложби на хумористични и сатирични произведения на изкуството от България и света, издателска дейност и организиране на конкурси и фестивали на хумора.
Създаден е на 1 април 1972 г. Сградата му се намира в централната част на град Габрово, който е известен като „столицата на хумора в България“. Проектирана е от архитект Карл Кандулков. Изложбените зали на Дома са с обща площ 8000 кв. м. Девизът на дома е „Светът е оцелял, защото се е смял“.
Домът на хумора и сатирата притежава фонд от 37 500 художествени творби от над 9000 автори от 173 страни по света: от тях приблизително 22 000 карикатури, над 3 000 сатирични графики, над 1 000 живописни творби, около 1000 скулптури, около 9 500 фотографии, над 200 плаката, над 300 карнавални маски и костюми. Друга част от музейната колекция на Дома е специализираната библиотека от 25 000 заглавия и 1 000 тома периодични издания на 35 езика. Голямата част от тези произведения на изкуството са получени чрез дарителска дейност. За над 35 години съществуване с разполагаемите произведения на изкуството ДХС е организирал над 500 тематични, групови, индивидуални и пътуващи изложби в Европа, Африка, Северна Америка и Близкия Изток.
Участници
Всяка година в карнавалното шествие се включват хиляди участници от България и чужбина. Традиционно в шествието се включват и представители на побратимения на Габрово белгийски град Аалст. На няколко места по трасето са разположени коментаторски пунктове, от където зрителите получават повече информация за преминаващите в момента участници. Карнавалът завършва с традиционно отрязване на опашката на котка с огромна ножица от кмета на Габрово. Всяка година се правят големи макети на актуални личности и герои от карнавална работилница, включваща четирима художници, двама заварчици и четирима приложници.
През фестивалната седмица се провеждат изложби, открити сцени. Провежда се и Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, организирано от Дом на хумора и сатирата. По време на фестивалната седмица скулптурата на Рачо Ковача се облича с народна носия. Вечерта след карнавалното шествие в Габрово се провежда „Нощ на музеите“.
Габровски карнавал
Габровският карнавал на хумора е карнавал, който се провежда всяка година около 17 май — празника на Габрово, в третата събота на месец май. В Габрово се счита за петото годишно време.
История
Карнавалът се провежда от края на XIX век, когато се прави в събота преди Сирни заговезни. Тогава получава името Олелийня. През 1920-те години в Габрово се провеждат и маскени балове. Тези две събития са предшественика на днешния карнавал на хумора, провеждащ се по централните улици на Габрово. Първото карнавално шествие в този си вид е от 1965 г. Провеждането му е преустановено от 1990 до 1997 г. То е подновено през 1998 г. От 2000 г. Габрово е член на Фондацията на европейските карнавални градове.Всяка година карнавалът има свое мото:
- 2011 г. — „Няма време...“
- 2012 г. — „Животни и хора... Хора и животни...“
- 2013 г. — „Шоуто трябва да продължи“
- 2014 г. — „О, времена! О, нрави!“
- 2015 г. — „Габровец и котка по гръб не падат“
Планетариум
В навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост на 21 май 1984 г., първите посетители, влязоха в звездната зала на планетариума, благодарение усилията и професионализма на първия директор – госпожа Пенка Дочева.
Представените програми и лекции в специфичната обстановка на звездната зала оставят незабравими спомени у посетителите. Астрономическата обсерватория отговаря на интереса на гражданите за наблюдение на небесни обекти и явления.
Организираните кръжоци, наблюдателни школи дават възможност на учениците да извършват изследователска работа в най-ранна възраст, да участват в състезания, олимпиади, конференции.
Във фоайето на обсерваторията и планетариума са експонирани фотографски снимки, карти, материали на астрономическа и космическа тематика.
